Аз нямам паспорт

Аз нямам паспорт

Днес няма да говоря за онези мръсници.
Не си струва.Прекалено са ми ясни!
Ще говоря за нещо различно.

Мисълта ми се губи във призрачна дневност.
Всеки ден светофарен,
в лицата на непознатите чакащи
виждам онези чернобели некролози.

Но не бързай!
Не ме упреквай в черногледство!

Във мирно време,
всеки некролог си има име,-
и дата на смъртта,
дори и стихче по поръчка.
Паспортна снимка.
Замислям се,
че всеки в джоба си,
или в дебелия портфейл,-
си носи некролога - лична карта!
Там пише други дати.
Но има дати!
И стихчета не са написани,
но има всичко друго!
- Господин Светофар,
ще може ли да мина без паспорт,
о,извинете, без лична карта - питам.
Замисля се, сумти,окото му проблясва!
-Минавай само на зелено,
и само днес да си без документи!
Благодаря му, но да си призная,
не съм от хората,
прекланящи се пред закона безусловно.
И на червено бързам към огромния камион!
Настава суматоха!Аз съм мъртъв.
-Каква нахална смърт!
-Умря без документи,не зная кой е - срича светофарът.
А аз се хиля тихо и повтарям:
-Без некролог,приятел,нямах некролог!

Мисълта ми се връща от призрачна делност,
денят светофарен е весел за мен.
-Какво смешно има - пита ме онзи барман.
-Не си нося личната карта,човече -избухвам във смях. -Аз нямам паспорт!