30.11.2004 г., 15:10

Аз нямам паспорт

1K 0 1

Аз нямам паспорт

Днес няма да говоря за онези мръсници.
Не си струва.Прекалено са ми ясни!
Ще говоря за нещо различно.

Мисълта ми се губи във призрачна дневност.
Всеки ден светофарен,
в лицата на непознатите чакащи
виждам онези чернобели некролози.

Но не бързай!
Не ме упреквай в черногледство!

Във мирно време,
всеки некролог си има име,-
и дата на смъртта,
дори и стихче по поръчка.
Паспортна снимка.
Замислям се,
че всеки в джоба си,
или в дебелия портфейл,-
си носи некролога - лична карта!
Там пише други дати.
Но има дати!
И стихчета не са написани,
но има всичко друго!
- Господин Светофар,
ще може ли да мина без паспорт,
о,извинете, без лична карта - питам.
Замисля се, сумти,окото му проблясва!
-Минавай само на зелено,
и само днес да си без документи!
Благодаря му, но да си призная,
не съм от хората,
прекланящи се пред закона безусловно.
И на червено бързам към огромния камион!
Настава суматоха!Аз съм мъртъв.
-Каква нахална смърт!
-Умря без документи,не зная кой е - срича светофарът.
А аз се хиля тихо и повтарям:
-Без некролог,приятел,нямах некролог!

Мисълта ми се връща от призрачна делност,
денят светофарен е весел за мен.
-Какво смешно има - пита ме онзи барман.
-Не си нося личната карта,човече -избухвам във смях. -Аз нямам паспорт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...