30.11.2004 г., 15:10

Аз нямам паспорт

1K 0 1

Аз нямам паспорт

Днес няма да говоря за онези мръсници.
Не си струва.Прекалено са ми ясни!
Ще говоря за нещо различно.

Мисълта ми се губи във призрачна дневност.
Всеки ден светофарен,
в лицата на непознатите чакащи
виждам онези чернобели некролози.

Но не бързай!
Не ме упреквай в черногледство!

Във мирно време,
всеки некролог си има име,-
и дата на смъртта,
дори и стихче по поръчка.
Паспортна снимка.
Замислям се,
че всеки в джоба си,
или в дебелия портфейл,-
си носи некролога - лична карта!
Там пише други дати.
Но има дати!
И стихчета не са написани,
но има всичко друго!
- Господин Светофар,
ще може ли да мина без паспорт,
о,извинете, без лична карта - питам.
Замисля се, сумти,окото му проблясва!
-Минавай само на зелено,
и само днес да си без документи!
Благодаря му, но да си призная,
не съм от хората,
прекланящи се пред закона безусловно.
И на червено бързам към огромния камион!
Настава суматоха!Аз съм мъртъв.
-Каква нахална смърт!
-Умря без документи,не зная кой е - срича светофарът.
А аз се хиля тихо и повтарям:
-Без некролог,приятел,нямах некролог!

Мисълта ми се връща от призрачна делност,
денят светофарен е весел за мен.
-Какво смешно има - пита ме онзи барман.
-Не си нося личната карта,човече -избухвам във смях. -Аз нямам паспорт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...