18 may 2008, 19:19

Аз още чакам ти да се завърнеш... 

  Poesía » De amor
973 0 17

Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.

 

Среднощен телефонен звън ме буди.
А може би, това си вече ти!
Но като сляпа нощна пеперуда
се блъскам във затръшнати врати.

 

В съня ми идваш - силен, опрощаващ.
Задъхан, ненаситно ме прегръщаш.
И всяка сутрин с болка осъзнавам,
че още чакам твоето завръщане...

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??