May 18, 2008, 7:19 PM

Аз още чакам ти да се завърнеш... 

  Poetry » Love
974 0 17

Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.

 

Среднощен телефонен звън ме буди.
А може би, това си вече ти!
Но като сляпа нощна пеперуда
се блъскам във затръшнати врати.

 

В съня ми идваш - силен, опрощаващ.
Задъхан, ненаситно ме прегръщаш.
И всяка сутрин с болка осъзнавам,
че още чакам твоето завръщане...

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??