Аз още чакам ти да се завърнеш...
Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.
Среднощен телефонен звън ме буди.
А може би, това си вече ти!
Но като сляпа нощна пеперуда
се блъскам във затръшнати врати.
В съня ми идваш - силен, опрощаващ.
Задъхан, ненаситно ме прегръщаш.
И всяка сутрин с болка осъзнавам,
че още чакам твоето завръщане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
