25 dic 2006, 14:41

АЗ ОЩЕ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА...

  Poesía
3.7K 0 24
           Аз още вярвам в чудеса... 
                                                 Чудеса има там, където вярват в тях,
                                                    и колкото повече вярват, 
                                                    толкова по-често те стават.” - Д. Дидро


Надежда скрих в перо от птица снежнобяла,
да може някога... и аз с криле да полетя...
отправих взор към ярката звезда изгряла -
прошепнах тихичко пресвятата молба...

И в шепа стиснах аз илюзията детска -
по пътя си да срещам обич, доброта...
да вярвам в феите и приказни вълшебства,
дори когато времето превърне ме в жена!

С разперени криле до днес не полетях...
но птица е душата ми сред сини небеса,
да сбъдна своята мечта - успях -
с сърцето си аз още вярвам в чудеса!


05.12.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леле много ми хареса стихотворението ти Наистина като го прочетох и нещо трепна в мен. Поздравления !
  • И аз още вярвам в чудеса! Прегръщам те!
  • Браво!Много ми хареса стиха ти!Весела Коледа!
  • И отново превъзходен стих, копринен,
    чета го и се случват чудеса,
    и като хлапак - щастлив, невинен,
    възвърнах вярата си за това,
    че чудесата още съществуват...

    Продължавай да се носиш на крилата на вярата.
    Поздравления и Весела Коледа.
  • ''Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да помечтаеш по-малко, а повече. Мечтай през цялото време. ''

    Виждам те в стихотворението, а то е прекрасно Браво, Гери

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....