25 dic 2006, 14:41

АЗ ОЩЕ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА...

  Poesía
3.7K 0 24
           Аз още вярвам в чудеса... 
                                                 Чудеса има там, където вярват в тях,
                                                    и колкото повече вярват, 
                                                    толкова по-често те стават.” - Д. Дидро


Надежда скрих в перо от птица снежнобяла,
да може някога... и аз с криле да полетя...
отправих взор към ярката звезда изгряла -
прошепнах тихичко пресвятата молба...

И в шепа стиснах аз илюзията детска -
по пътя си да срещам обич, доброта...
да вярвам в феите и приказни вълшебства,
дори когато времето превърне ме в жена!

С разперени криле до днес не полетях...
но птица е душата ми сред сини небеса,
да сбъдна своята мечта - успях -
с сърцето си аз още вярвам в чудеса!


05.12.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леле много ми хареса стихотворението ти Наистина като го прочетох и нещо трепна в мен. Поздравления !
  • И аз още вярвам в чудеса! Прегръщам те!
  • Браво!Много ми хареса стиха ти!Весела Коледа!
  • И отново превъзходен стих, копринен,
    чета го и се случват чудеса,
    и като хлапак - щастлив, невинен,
    възвърнах вярата си за това,
    че чудесата още съществуват...

    Продължавай да се носиш на крилата на вярата.
    Поздравления и Весела Коледа.
  • ''Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да помечтаеш по-малко, а повече. Мечтай през цялото време. ''

    Виждам те в стихотворението, а то е прекрасно Браво, Гери

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...