15 feb 2011, 19:16

Аз помня

761 0 4

Аз помня твоя поглед нежен,

когато бягахме из житните поля.

Аз помня, слънцето блестеше

и ни обгръщаше с топлота.

 

Аз помня как с теб лежахме

прегърнати върху горещата земя,

а тя разпалваше телата

и те се сляха на мига.

 

Аз помня как звездите се разляха

като вълшебен водопад над нас.

Аз помня как душите ни летяха,

свободни като есенни листа.

 

Аз помня как осъмнахме в житата,

потънали в сладка тишина...

Аз чувствам, нашата любов голяма

поддържа пламъка и досега.

 

 

                                  посветено на Наско

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...