15 feb 2011, 19:16

Аз помня 

  Poesía » De amor
575 0 4

Аз помня твоя поглед нежен,

когато бягахме из житните поля.

Аз помня, слънцето блестеше

и ни обгръщаше с топлота.

 

Аз помня как с теб лежахме

прегърнати върху горещата земя,

а тя разпалваше телата

и те се сляха на мига.

 

Аз помня как звездите се разляха

като вълшебен водопад над нас.

Аз помня как душите ни летяха,

свободни като есенни листа.

 

Аз помня как осъмнахме в житата,

потънали в сладка тишина...

Аз чувствам, нашата любов голяма

поддържа пламъка и досега.

 

 

                                  посветено на Наско

© Едита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??