miraj (Едита Георгиева) miraj (Едита Георгиева)
7
Feb 15, 2011, 7:16 PM

Аз помня

  Poetry » Love
762 0 4

Аз помня твоя поглед нежен,

когато бягахме из житните поля.

Аз помня, слънцето блестеше

и ни обгръщаше с топлота.

 

Аз помня как с теб лежахме

прегърнати върху горещата земя,

а тя разпалваше телата

и те се сляха на мига.

 

Аз помня как звездите се разляха

като вълшебен водопад над нас.

Аз помня как душите ни летяха,

свободни като есенни листа.

 

Аз помня как осъмнахме в житата,

потънали в сладка тишина...

Аз чувствам, нашата любов голяма

поддържа пламъка и досега.

 

 

                                  посветено на Наско

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едита Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0