Аз помня
414
0
0
Аз помня твоя поглед нежен,
когато бягахме из житните поля.
Аз помня, слънцето блестеше
и ни обгръщаше с топлота.
Аз помня как с теб лежахме
прегърнати върху горещата земя,
а тя разпалваше телата
и те се сляха на мига.
Аз помня как звездите се разляха
като вълшебен водопад над нас.
Аз помня как душите ни летяха,
свободни като есенни листа.
Аз помня как осъмнахме в житата,
потънали в сладка тишина...
Аз чувствам, нашата любов голяма
поддържа пламъка и досега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Е. Георгиева Todos los derechos reservados
