Аз просто съм човек...
Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта,
в терзанията нощни съм се мятал.
Попивал съм от майска светлина
и в ноемврийски дъжд безспир съм плакал.
Отвътре съм умирал всеки път,
щом болка видя в погледи човешки.
Замръквал на сиротен кръстопът,
изпивал чаши с изцедени грешки.
Аз просто бил съм винаги човек
с едно сърце, готово все да моли.
Не търсех хляб, душата в мен зове
към необятни приказни простори!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
