8 mar 2006, 18:01

Aз просто закъснях 

  Poesía
852 0 13

От бялата завеса на годините
от болката във нощите ,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си.
И просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,
да не сторя грях,
да бъда все онази  същата
която бях или не бях...
Не достигнах далечен бряг.
Уплашена и мълчалива...
животът ми е  длан
с длетото на надеждата изваян.
Сега разбирам, че пропуснах,
което ден и нощ копнях.
Аз просто закъснях...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??