Aз просто закъснях
От бялата завеса на годините
от болката във нощите ,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си.
И просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,
да не сторя грях,
да бъда все онази същата
която бях или не бях...
Не достигнах далечен бряг.
Уплашена и мълчалива...
животът ми е длан
с длетото на надеждата изваян.
Сега разбирам, че пропуснах,
което ден и нощ копнях.
Аз просто закъснях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
