8 mar 2006, 18:01

Aз просто закъснях 

  Poesía
942 0 13
От бялата завеса на годините
от болката във нощите ,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си.
И просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,
да не сторя грях,
да бъда все онази същата
която бях или не бях...
Не достигнах далечен бряг.
Уплашена и мълчалива...
животът ми е длан ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??