Mar 8, 2006, 6:01 PM

Aз просто закъснях

  Poetry
1.1K 0 13

От бялата завеса на годините
от болката във нощите ,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си.
И просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,
да не сторя грях,
да бъда все онази  същата
която бях или не бях...
Не достигнах далечен бряг.
Уплашена и мълчалива...
животът ми е  длан
с длетото на надеждата изваян.
Сега разбирам, че пропуснах,
което ден и нощ копнях.
Аз просто закъснях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...