12 sept 2009, 12:40

Аз се разложих

  Poesía » Otra
839 0 2

Много умора има в мойте ръце,
много болка има в моето сърце!
Скитах се из пустошта
и търсех истини за своята душа!
Смъртта кънти във мене,
тъмен ангел ще дойде да ме вземе!

Лешоядите кръжат над мен,
ще умра във плен!
Разлагам се!
Миризмата удря те в главата,
вкусът на въздуха изпепелява устата!

Аз се разложих,
много, много труд не вложих!
Сега се носи душата
из каменистия бряг на самотата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонио Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Началото ми хареса и то много!
  • в началото на последното четириредие двата реда са излишни (и безсмислени)

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...