12.09.2009 г., 12:40

Аз се разложих

838 0 2

Много умора има в мойте ръце,
много болка има в моето сърце!
Скитах се из пустошта
и търсех истини за своята душа!
Смъртта кънти във мене,
тъмен ангел ще дойде да ме вземе!

Лешоядите кръжат над мен,
ще умра във плен!
Разлагам се!
Миризмата удря те в главата,
вкусът на въздуха изпепелява устата!

Аз се разложих,
много, много труд не вложих!
Сега се носи душата
из каменистия бряг на самотата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонио Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Началото ми хареса и то много!
  • в началото на последното четириредие двата реда са излишни (и безсмислени)

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...