12.09.2009 г., 12:40

Аз се разложих

841 0 2

Много умора има в мойте ръце,
много болка има в моето сърце!
Скитах се из пустошта
и търсех истини за своята душа!
Смъртта кънти във мене,
тъмен ангел ще дойде да ме вземе!

Лешоядите кръжат над мен,
ще умра във плен!
Разлагам се!
Миризмата удря те в главата,
вкусът на въздуха изпепелява устата!

Аз се разложих,
много, много труд не вложих!
Сега се носи душата
из каменистия бряг на самотата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонио Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Началото ми хареса и то много!
  • в началото на последното четириредие двата реда са излишни (и безсмислени)

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...