Sep 12, 2009, 12:40 PM

Аз се разложих

  Poetry » Other
836 0 2

Много умора има в мойте ръце,
много болка има в моето сърце!
Скитах се из пустошта
и търсех истини за своята душа!
Смъртта кънти във мене,
тъмен ангел ще дойде да ме вземе!

Лешоядите кръжат над мен,
ще умра във плен!
Разлагам се!
Миризмата удря те в главата,
вкусът на въздуха изпепелява устата!

Аз се разложих,
много, много труд не вложих!
Сега се носи душата
из каменистия бряг на самотата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонио Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Началото ми хареса и то много!
  • в началото на последното четириредие двата реда са излишни (и безсмислени)

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...