Аз си нямам море
Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял!
Покрай него на тумби минават:
момичета с джапанки цветни,
момчета с напомпани мускули –
красиви, невежи, блажени!
Дами с платени усмивки,
мъже в изпотени костюми,
бащите ни – вечно отрудени,
(ако изобщо са живи),
нечии майки с домати
и евтино сирене в чантите...
Весели маркови кучета
и стари, бездомни мъже...
Шеметен свят!
В тълпата видях те да идваш към мен –
толкова истински, толкова мой!
Харесва ми как ме поглеждаш –
все още влюбено, все още нежно...
Аз си нямам море, но си имам пристанище!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
