Jul 4, 2013, 10:21 PM

Аз си нямам море 

  Poetry » White poetry
762 0 24

 

 

                              Аз си нямам море, но си имам пристанище,

                              дето лятото спира за кратко

                              и следобедно – пие мартини,

                              слуша джаз и смях на кристалчета...

                              Даже Хемингуей би завидял!

                                           Покрай него на тумби минават:

                                           момичета с джапанки цветни,

                                           момчета с напомпани мускули –

                                           красиви, невежи, блажени!

                                           Дами с платени усмивки,

                                           мъже в изпотени костюми,

                                           бащите ни – вечно отрудени,

                                          (ако изобщо са живи),

                                           нечии майки с домати

                                           и евтино сирене в чантите...

                                           Весели маркови кучета 

                                           и стари, бездомни мъже...

                                                  Шеметен  свят!

                              В тълпата видях те да идваш към мен –

                              толкова истински, толкова мой!

                              Харесва ми как ме поглеждаш –

                              все още влюбено, все още нежно...

                              Аз си нямам море, но си имам пристанище!

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??