Аз си нямам море

Poetry » Blank verse

1K 0 24

Аз си нямам море, но си имам пристанище,

дето лятото спира за кратко

и следобедно – пие мартини,

слуша джаз и смях на кристалчета...

Даже Хемингуей би завидял!

Покрай него на тумби минават:

момичета с джапанки цветни,

момчета с напомпани мускули –

красиви, невежи, блажени!

Дами с платени усмивки,

мъже в изпотени костюми,

бащите ни – вечно отрудени,

(ако изобщо са живи),

нечии майки с домати

и евтино сирене в чантите...

Весели маркови кучета

и стари, бездомни мъже...

Шеметен свят!

В тълпата видях те да идваш към мен –

толкова истински, толкова мой!

Харесва ми как ме поглеждаш –

все още влюбено, все още нежно...

Аз си нямам море, но си имам пристанище!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Blagonrava (Евгения Илиева)

все още...

2013-07-15T15:16:26+03:00
estrellaangel (Естрея Ангел)

Браво! Докосна ме!

2013-07-08T11:06:12+03:00
doubt (Ирина)

Много е хубаво! Аплодисменти! Нека твоето пристанище е вечно влюбено и дълго те гледа с този топъл поглед!!!

2013-07-08T01:16:20+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

по женски топло и обично... много
хубав стих... много..

2013-07-07T18:07:15+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Имаш море от любов,Раде!
Харесах много стихотворението ти!

2013-07-06T19:31:07+03:00