Аз си нямам море
Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял!
Покрай него на тумби минават:
момичета с джапанки цветни,
момчета с напомпани мускули –
красиви, невежи, блажени!
Дами с платени усмивки,
мъже в изпотени костюми,
бащите ни – вечно отрудени,
(ако изобщо са живи),
нечии майки с домати
и евтино сирене в чантите...
Весели маркови кучета
и стари, бездомни мъже...
Шеметен свят!
В тълпата видях те да идваш към мен –
толкова истински, толкова мой!
Харесва ми как ме поглеждаш –
все още влюбено, все още нежно...
Аз си нямам море, но си имам пристанище!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
