Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял!
Покрай него на тумби минават:
момичета с джапанки цветни,
момчета с напомпани мускули –
красиви, невежи, блажени!
Дами с платени усмивки,
мъже в изпотени костюми,
бащите ни – вечно отрудени, ...