Аз сянка съм, а ти орел вълшебен…
Огрява тихо есенна луна
и стъпките ми в свойта плахост скрива,
аз спазвам всички древни правила,
душата ми посоката открива.
В небесното прозира брод,
но още е самотен и далечен,
блести безмълвно старият кивот,
във свойта вечност призрачно облечен.
Събираме се двамата със теб -
аз сянка съм, а ти орел вълшебен,
от мойта нежност пак си упоен, ...