6 ago 2024, 10:17

Аз съм

  Poesía » Otra
604 1 1

Аз съм

 

Аз съм книгите, що чета,

в светове безброй летя.

Аз съм цветята в градината на село,

с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли.

 

Аз съм музиката в мойте уши,

по всяка нота сърцето ми лети.

Аз съм котетата игриви в двора,

с любопитни очи гледащи света.

 

Аз съм пеперуда в син простор,

волно летя, няма ни следа от умора.

Аз съм бистрата река,

с живот, течащ във вечността.

 

Аз съм дневниците, събиращи спомени,

мигове незабравими.

Аз съм момиче с неугасваща душа,

нечия дъщеря, нечия радостна сълза.

 

Аз съм тайната любима,

музей на любовта необятима.

Всичко, що съм обичала и ще обичам,

в мен се пази,

в сърцето ми се врича. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...