6 авг. 2024 г., 10:17

Аз съм

594 1 1

Аз съм

 

Аз съм книгите, що чета,

в светове безброй летя.

Аз съм цветята в градината на село,

с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли.

 

Аз съм музиката в мойте уши,

по всяка нота сърцето ми лети.

Аз съм котетата игриви в двора,

с любопитни очи гледащи света.

 

Аз съм пеперуда в син простор,

волно летя, няма ни следа от умора.

Аз съм бистрата река,

с живот, течащ във вечността.

 

Аз съм дневниците, събиращи спомени,

мигове незабравими.

Аз съм момиче с неугасваща душа,

нечия дъщеря, нечия радостна сълза.

 

Аз съм тайната любима,

музей на любовта необятима.

Всичко, що съм обичала и ще обичам,

в мен се пази,

в сърцето ми се врича. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ivayana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...