6 авг. 2024 г., 10:17

Аз съм

603 1 1

Аз съм

 

Аз съм книгите, що чета,

в светове безброй летя.

Аз съм цветята в градината на село,

с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли.

 

Аз съм музиката в мойте уши,

по всяка нота сърцето ми лети.

Аз съм котетата игриви в двора,

с любопитни очи гледащи света.

 

Аз съм пеперуда в син простор,

волно летя, няма ни следа от умора.

Аз съм бистрата река,

с живот, течащ във вечността.

 

Аз съм дневниците, събиращи спомени,

мигове незабравими.

Аз съм момиче с неугасваща душа,

нечия дъщеря, нечия радостна сълза.

 

Аз съм тайната любима,

музей на любовта необятима.

Всичко, що съм обичала и ще обичам,

в мен се пази,

в сърцето ми се врича. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ivayana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...