30 mar 2010, 10:03

Аз съм...

  Poesía » Otra
1K 0 3

Автопортретно

 

В косите ми надбягват се къдрици,

с цвят на есенни листа,

в очите все блестят искрици,

ту от радост, ту - тъга.

Лицето е покрито с лунички,

спомен от слънчеви морски лета,

а устните разливат се в усмивка

с дъх на ментови цветя.

Отвън приличам на жена.

 

Отвътре съм ранимо хлапе,

пораснало (насила) за месец-два.

С идеи-водопади неписани слова

и наивни вярвания в чистата доброта.

Мечтите ми са пожари трудноизпълними неща,

а волята е океанът, който “гаси” всяка мечта.

Душата ми е цветна дъга

и ако можеше да ухае, щеше да е на полски цветя.

 

Аз съм просто дете,

копнеещо за малко топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвете Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....