30 mar 2010, 10:03

Аз съм...

  Poesía » Otra
1K 0 3

Автопортретно

 

В косите ми надбягват се къдрици,

с цвят на есенни листа,

в очите все блестят искрици,

ту от радост, ту - тъга.

Лицето е покрито с лунички,

спомен от слънчеви морски лета,

а устните разливат се в усмивка

с дъх на ментови цветя.

Отвън приличам на жена.

 

Отвътре съм ранимо хлапе,

пораснало (насила) за месец-два.

С идеи-водопади неписани слова

и наивни вярвания в чистата доброта.

Мечтите ми са пожари трудноизпълними неща,

а волята е океанът, който “гаси” всяка мечта.

Душата ми е цветна дъга

и ако можеше да ухае, щеше да е на полски цветя.

 

Аз съм просто дете,

копнеещо за малко топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвете Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...