Аз съм...
Автопортретно
В косите ми надбягват се къдрици,
с цвят на есенни листа,
в очите все блестят искрици,
ту от радост, ту - тъга.
Лицето е покрито с лунички,
спомен от слънчеви морски лета,
а устните разливат се в усмивка
с дъх на ментови цветя.
Отвън приличам на жена.
Отвътре съм ранимо хлапе,
пораснало (насила) за месец-два.
С идеи-водопади неписани слова
и наивни вярвания в чистата доброта.
Мечтите ми са пожари трудноизпълними неща,
а волята е океанът, който “гаси” всяка мечта.
Душата ми е цветна дъга
и ако можеше да ухае, щеше да е на полски цветя.
Аз съм просто дете,
копнеещо за малко топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвете Всички права запазени
