Mar 30, 2010, 10:03 AM

Аз съм...

  Poetry » Other
1K 0 3

Автопортретно

 

В косите ми надбягват се къдрици,

с цвят на есенни листа,

в очите все блестят искрици,

ту от радост, ту - тъга.

Лицето е покрито с лунички,

спомен от слънчеви морски лета,

а устните разливат се в усмивка

с дъх на ментови цветя.

Отвън приличам на жена.

 

Отвътре съм ранимо хлапе,

пораснало (насила) за месец-два.

С идеи-водопади неписани слова

и наивни вярвания в чистата доброта.

Мечтите ми са пожари трудноизпълними неща,

а волята е океанът, който “гаси” всяка мечта.

Душата ми е цветна дъга

и ако можеше да ухае, щеше да е на полски цветя.

 

Аз съм просто дете,

копнеещо за малко топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвете All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...