30 мар. 2010 г., 10:03

Аз съм...

1K 0 3

Автопортретно

 

В косите ми надбягват се къдрици,

с цвят на есенни листа,

в очите все блестят искрици,

ту от радост, ту - тъга.

Лицето е покрито с лунички,

спомен от слънчеви морски лета,

а устните разливат се в усмивка

с дъх на ментови цветя.

Отвън приличам на жена.

 

Отвътре съм ранимо хлапе,

пораснало (насила) за месец-два.

С идеи-водопади неписани слова

и наивни вярвания в чистата доброта.

Мечтите ми са пожари трудноизпълними неща,

а волята е океанът, който “гаси” всяка мечта.

Душата ми е цветна дъга

и ако можеше да ухае, щеше да е на полски цветя.

 

Аз съм просто дете,

копнеещо за малко топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвете Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...