8 abr 2009, 8:12

Аз съм... 

  Poesía » De amor
982 0 17

 

Аз съм...

 

Не съм моделът, от скулптор изваян,

погледи мъжки привличащ с магнит.

Аз съм земна. Красотата ми - има я

вътре в душата и порива скрит.

 

Нося в себе си чистотата на извора,

в планината бликнал, кристален и свеж;

за сърцето ми ясен и лесен е изборът:

суета и безсрамие - достойнство и чест.

 

Вятъра гоня и вплитам в косите си,

да стане попътен за теб в твоя път;

звездите свалям и слагам в очите си,

с обич ги паля - за теб да горят.

 

Аз съм, която  в знойното лято

под фенерите носеше в Стария град,

целувките спомняй си страстни под стрехите

в зимната нощ под валящия сняг...

 

Ела се опий от безкрайната нежност,

окрили се от моите воля и дух.

Любовта ми е цял океан и безбрежност,

съкровище нечие на острова пуст...

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??