anahid (Анахид Чальовска)

Сълзите от небесния капчук 🇧🇬

Като копнеж по ласката на мъж,
попила в пори подранило лято,
земята вече жадна е за дъжд.
В дъха ѝ скрита е молитва свята.
Превити стенат плачещи върби. ...

anahid

Poesía » Del paisaje

2024-11-14T21:23:40+02:00 467 4 3

Разпятие за любов 🇧🇬

Като в приказен сън твоят лик се явява –
как притваряш клепачи и спускаш нощта
и по рамото меки коси разпиляваш,
а къдриците черни напевно звънтят.
Помня нежния допир на устните топли. ...

anahid

Poesía » De amor

2023-02-14T15:19:41+02:00 960 1 4

Два такта от безкрая 🇧🇬

Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук. ...

anahid

Poesía » Otra

2022-06-17T19:02:40+03:00 784 4 6

Щастливият зар 🇧🇬

Зимното утро в мъглата наднича;
бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.
Вдишвам от въздуха с пълни дробове. ...

anahid

Poesía » Filosófica

2022-05-05T20:44:11+03:00 932 2 3

Разсъмване 🇧🇬

Преплитат клони бухнали липите
в тунел зелен по уличката малка.
Пендари слънчеви във тях са скрити –
надолу спускат се като в пързалка.
Очи отваря сънено кварталът ...

anahid

Poesía

2022-03-24T15:27:33+02:00 1.2K 5 10

Топовете на Шипка 🇧🇬

Топовете на Шипка са смълчани,
а тътенът – замрял от векове.
По подстъпа към този връх в Балкана
народ един съдбата си кове.
Топовете на Шипка пазят спомен ...

anahid

Poesía » Otra

2022-03-02T19:59:17+02:00 777 1 1

Петдесетият февруари 🇧🇬

Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи. ...

anahid

Poesía » Otra

2022-02-20T12:31:52+02:00 930 10

Недовършено 🇧🇬

Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме, ...

anahid

Poesía » De amor

2022-02-17T13:28:31+02:00 774 7

Привечер (През октомври) 🇧🇬

Подскача слънчевият лъч игриво
по сводестите покриви в града.
Листата, жълто златни като пиво,
на клоните одеждите предат.
Намига тайно там мансарда стара ...

anahid

Poesía » Del paisaje

2022-02-08T16:35:08+02:00 820 1 3

Приказка за бурята, моряка и любовта 🇧🇬

Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...

anahid

Poesía » Otra

2022-01-23T12:57:39+02:00 921 4 8

И тя размаха крила 🌐

Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...

anahid

Prosa » Relatos

2022-01-16T10:37:08+02:00 1.1K 3 9

Зимна Трявна 🇧🇬

Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...

anahid

Poesía » Del paisaje

2022-01-02T22:26:12+02:00 928 3 2

Преди да дойде Коледа 🇧🇬

И лятото след пролетта си тръгна неусетно.
Сега и есенният листопад е в своя край.
Земята скоро цяла с бял халат ще се наметне,
попила аромат на мед, канела и на чай.
На прага ни декември също тихо ще почука. ...

anahid

Poesía » Otra

2021-12-18T08:02:07+02:00 893 1 4

Натрапница 🇧🇬

Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...

anahid

Poesía » Otra

2021-12-04T14:03:49+02:00 1.7K 6 12

Тя 🇧🇬

Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...

anahid

Poesía » Otra

2021-11-25T12:41:47+02:00 1.2K 5 8

Табунът 🇧🇬

Балканът не спеше. Планинският хребет
кървеше във залеза огнен ранен.
Отекваше тропот. Земята потрепна.
По склона препускаха диви коне.
Летяха надолу по-волни от вятър, ...

anahid

Poesía » Otra

2021-11-17T17:46:14+02:00 793 1 6

Белоцветните вишни 🇧🇬

Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.
Беше оставила сив отпечатък. ...

anahid

Poesía » Otra

2021-11-09T15:24:56+02:00 1.6K 7 16

Маджаровски пазители 🇧🇬

Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...

anahid

Poesía » Del paisaje

2021-11-04T06:40:15+02:00 807 2

That's Amore (Това е любов) 🇧🇬

Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...

anahid

Poesía » De amor

2021-10-30T16:32:52+03:00 890 3 7

Селото 🇧🇬

Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации. ...

anahid

Poesía » Otra

2021-10-27T22:06:57+03:00 1.5K 6 9

След зимата ще дойде пролетта 🇧🇬

Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа – ...

anahid

Poesía » Filosófica

2021-10-21T10:10:45+03:00 856 1 4

Пътят 🇧🇬

ПЪТЯТ
Пътят е дълъг и стръмен, и кален.
Почвата става на пясък ронлив.
Хвърлям баласта на всичко банално.
Погледът, онзи, загърбвам сълзлив. ...

anahid

Poesía » Otra

2014-11-23T12:14:15+02:00 1.4K 7

Знам, Мамо 🇧🇬

Знам, че вечер, когато заспивам,
идваш с мислите свои при мен.
Като малко дете ме завиваш,
после бдиш чак до другия ден.
Знам, когато дървета разлистят, ...

anahid

Poesía » Otra

2014-08-17T20:11:40+03:00 1.5K 2 14

Залез 🇧🇬

ЗАЛЕЗ
(над язовир Студен кладенец)
Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало ...

anahid

Poesía » Del paisaje

2013-07-10T21:54:13+03:00 1.9K 3 10

Есенно море 🇧🇬

В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...

anahid

Poesía » Del paisaje

2012-11-13T13:14:32+02:00 1.5K 10

Ще я има 🇧🇬

Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.
Ще се вслушваме в шепота вятърен тих ...

anahid

Poesía » De amor

2012-10-30T12:05:59+02:00 1.3K 5

Различна 🇧🇬

Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.
Денят е тук. Пореден и известен. ...

anahid

Poesía » Filosófica

2012-10-09T15:30:23+03:00 1.3K 7

Забраненият плод 🇧🇬

ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак. ...

anahid

Poesía » De amor

2012-09-26T11:22:32+03:00 2.1K 10

Старецът със сините очи 🇧🇬

Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...

anahid

Poesía » Otra

2012-09-21T15:21:50+03:00 1.9K 5 22

Ние помним... 🇧🇬

НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб. ...

anahid

Poesía » Civil

2012-04-20T10:56:21+03:00 2.5K 30

Ще пусне корен праскова 🇧🇬

Ти помниш ли онези скрити трепети –
прохождахме като деца за първи път.
Като долитащи ята от лебеди
криле разперваше любов във нашта гръд.
Пред нас мечтите бяха теменужени; ...

anahid

Poesía » De amor

2011-11-04T06:25:21+02:00 1.4K 4

Вечната 🇧🇬

(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът. ...

anahid

Poesía » Otra

2011-04-05T21:06:23+03:00 1.4K 5

Последният залог 🇧🇬

Където там, на границата, се преливат
реалността от днес с бленуваното утре;
където в саморасляк с драка и коприва,
необозрим, пейзажът на сърцето пуст е,
се срещнахме със теб случайно, мимоходом. ...

anahid

Poesía » De amor

2011-03-06T21:40:19+02:00 1.5K 7

Утро след Разпети петък 🇧🇬

УТРО СЛЕД РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Довечера ще бъда цяла в бяло –
ще съм пречистена сълза след дъжд.
Нектар ще бъда в плодове узрели
и къшей хляб от разлюляна ръж. ...

anahid

Poesía » De amor

2011-02-13T13:01:04+02:00 1.5K 7

Без тебе 🇧🇬

Денят започна тих и омърлушен
и черен като чашата с кафе;
и гълъбът, обикновено сгушен
под стряхата, не щеше да кълве.
Постелята бе празна и студена ...

anahid

Poesía » De amor

2011-01-27T11:13:26+02:00 1.7K 10

Последен танц 🇧🇬

Отеква вече и финалният акорд,
а дансингът зарее във червено.
Със чувствени движения, пламенно, с възторг
танцуваме със тебе за последно.
Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт; ...

anahid

Poesía » De amor

2011-01-02T23:39:22+02:00 1.5K 8

Моментно (през декември) 🇧🇬

Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник – ...

anahid

Poesía » Otra

2010-12-09T23:02:39+02:00 1.7K 20

Филмът 🇧🇬

Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...

anahid

Poesía » Filosófica

2010-11-28T10:47:41+02:00 1.5K 10

Светът им бе любов 🇧🇬

Тъй сгушени на края на брега,
те слушаха прибоя на вълните,
издигнали от дъното снага,
се пръскаха на пяна във скалите.
Дъждът блестеше в капки разтопен, ...

anahid

Poesía » Otra

2010-08-01T23:08:23+03:00 1.5K 14

Спомени от детството 🇧🇬

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО
В памет на моите баби Манник, Варта и Каяне
В стария град, там, при старата къща,
с китния двор и със под - гредоред,
детските спомени често ме връщат, ...

anahid

Poesía » Otra

2010-07-25T21:45:25+03:00 3K 17