Аз съм...
Аз съм...
Не съм моделът, от скулптор изваян,
погледи мъжки привличащ с магнит.
Аз съм земна. Красотата ми - има я
вътре в душата и порива скрит.
Нося в себе си чистотата на извора,
в планината бликнал, кристален и свеж;
за сърцето ми ясен и лесен е изборът:
суета и безсрамие - достойнство и чест.
Вятъра гоня и вплитам в косите си,
да стане попътен за теб в твоя път;
звездите свалям и слагам в очите си,
с обич ги паля - за теб да горят.
Аз съм, която в знойното лято
под фенерите носеше в Стария град,
целувките спомняй си страстни под стрехите
в зимната нощ под валящия сняг...
Ела се опий от безкрайната нежност,
окрили се от моите воля и дух.
Любовта ми е цял океан и безбрежност,
съкровище нечие на острова пуст...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
