Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма,
нужен пристан за чайки разплакани,
неспокойни вълни,
уморени мъгли,
звезди, търсещи моята твърдост.
Неусетно почти,
аз си знам, не личи,
но се губя във времето бъдно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse