Аз съм
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма,
нужен пристан за чайки разплакани,
неспокойни вълни,
уморени мъгли,
звезди, търсещи моята твърдост.
Неусетно почти,
аз си знам, не личи,
но се губя във времето бъдно.
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега
и не питам дали съм погалена.
Аз съм нужна сега
и подавам с ръка
свойта сила, от обич запалена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Лозова Todos los derechos reservados
