Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма,
нужен пристан за чайки разплакани,
неспокойни вълни,
уморени мъгли,
звезди, търсещи моята твърдост.
Неусетно почти,
аз си знам, не личи,
но се губя във времето бъдно.
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега
и не питам дали съм погалена.
Аз съм нужна сега
и подавам с ръка
свойта сила, от обич запалена.
© Валентина Лозова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
