Аз съм
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма,
нужен пристан за чайки разплакани,
неспокойни вълни,
уморени мъгли,
звезди, търсещи моята твърдост.
Неусетно почти,
аз си знам, не личи,
но се губя във времето бъдно.
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега
и не питам дали съм погалена.
Аз съм нужна сега
и подавам с ръка
свойта сила, от обич запалена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
