13 may 2014, 21:12  

Аз съм

  Poesía » Otra
869 0 1

Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.

Крия се между листата на разцъфнала кайсия.

Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,

аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.

 

Аз съм облаче бяло,

скитащо без път по свода небесен,

търсещо себе си, от скръб онемяло,

не могло да познае света пъстър, чудесен.

 

Аз съм песен без думи,

разбрана единствено от вечността.

Вървя по огрени от слънцето друми,

вървя под ръка с унилата самота.

 

Може да съм малка, но съм вечна.

Откривам смисъл във безсмислени неща.

От света съм най-далечна,

самотна скитница в нощта.

 

Аз съм себе си.

Красива роза, но с бодли.

Открий смисъл. Хайде!

Потърси ме сред милионите звезди.

 

Обичай ме каквато и да съм.

Обичай ме, не гледай в минала забрава.

Обичай ме – когато и да ме погледнеш.

Обичай ме каквато и да стана. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...