13.05.2014 г., 21:12  

Аз съм

867 0 1

Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.

Крия се между листата на разцъфнала кайсия.

Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,

аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.

 

Аз съм облаче бяло,

скитащо без път по свода небесен,

търсещо себе си, от скръб онемяло,

не могло да познае света пъстър, чудесен.

 

Аз съм песен без думи,

разбрана единствено от вечността.

Вървя по огрени от слънцето друми,

вървя под ръка с унилата самота.

 

Може да съм малка, но съм вечна.

Откривам смисъл във безсмислени неща.

От света съм най-далечна,

самотна скитница в нощта.

 

Аз съм себе си.

Красива роза, но с бодли.

Открий смисъл. Хайде!

Потърси ме сред милионите звезди.

 

Обичай ме каквато и да съм.

Обичай ме, не гледай в минала забрава.

Обичай ме – когато и да ме погледнеш.

Обичай ме каквато и да стана. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...