13.05.2014 г., 21:12  

Аз съм

875 0 1

Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.

Крия се между листата на разцъфнала кайсия.

Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,

аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.

 

Аз съм облаче бяло,

скитащо без път по свода небесен,

търсещо себе си, от скръб онемяло,

не могло да познае света пъстър, чудесен.

 

Аз съм песен без думи,

разбрана единствено от вечността.

Вървя по огрени от слънцето друми,

вървя под ръка с унилата самота.

 

Може да съм малка, но съм вечна.

Откривам смисъл във безсмислени неща.

От света съм най-далечна,

самотна скитница в нощта.

 

Аз съм себе си.

Красива роза, но с бодли.

Открий смисъл. Хайде!

Потърси ме сред милионите звезди.

 

Обичай ме каквато и да съм.

Обичай ме, не гледай в минала забрава.

Обичай ме – когато и да ме погледнеш.

Обичай ме каквато и да стана. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...