Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.

Крия се между листата на разцъфнала кайсия.

Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,

аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.

Аз съм облаче бяло,

скитащо без път по свода небесен,

търсещо себе си, от скръб онемяло,

не могло да познае света пъстър, чудесен.

Аз съм песен без думи,

разбрана единствено от вечността.

Вървя по огрени от слънцето друми,

вървя под ръка с унилата самота.

Може да съм малка, но съм вечна.

Откривам смисъл във безсмислени неща.

От света съм най-далечна,

самотна скитница в нощта.

Аз съм себе си.

Красива роза, но с бодли.

Открий смисъл. Хайде!

Потърси ме сред милионите звезди.

Обичай ме каквато и да съм.

Обичай ме, не гледай в минала забрава.

Обичай ме – когато и да ме погледнеш.

Обичай ме каквато и да стана.