Аз голям съм и юнак,
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви
и да хапнем със охота.
Татко тъкмо се нахрани
странен разговор подхвана.
Тръгна някак отдалече
през усмивка тъй ми рече.
Синко, знаеш ли вестта
идва тук през пролетта -
щъркел ще пристигне в двора
който в клюна през простора
във вързопче малко бяло
и повито в одеяло,
братче ще ти донесе,
дар на нас ще принесе.
Малко бебенце и сладко
ти на него ще си батко
Ще го учиш на игри
ти във близките гори.
А когато позаякне
ще отидеш на реката.
Риба ще си уловите
ще си хапнем до насита.
И другарче ще си имаш
и през пролет и през зима.
Аз от радост съм задавен,
че ще бъда батко славен.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Чакам идващата пролет, щъркелът да долети с малко бебенце на двора! Братче да ми подари! »