4 nov 2011, 12:42

Аз съм дете на Ной

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

В орбитата на непреходни заплетени
форзаци на една книга - там съм,
аз съм детето на Ной и сълзата ми
е палеонтологична, пронизваща,
облечена съм в кожух, направен
от снежни разногласия, шапка
от космични капчуци и вдъхновяващ
сюрреализъм, шал от бял сумрак
и сребърни перки на тъжни риби,
в сърцето ми - шум от потъваща
лодка. Аз съм вечното дете на
Ной, левичарка по рождение,
Беатричето на Данте, хлебарката
на хлебаря, (тези двамата нямат
нищо общо). Сълзите си украсявам
с фльонги, после ги закопчавам
в усмирителни ризи. Изглеждат
по-крехки от хартия, но това са
най-тежките сълзи.
Заплитам се във водораслите на
призрачните дитирамби и
електроакустиката на млечна пяна.
Аз съм малкото дете на Ной,
онзи с пороя, с неверниците.
И винаги ще си остана една
добра мравка, течен кварц, живак
и лунен абажур в света на
саркастичната лисица- Любов
и разярения скорпион - Живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...