Аз съм дете на Ной
В орбитата на непреходни заплетени
форзаци на една книга - там съм,
аз съм детето на Ной и сълзата ми
е палеонтологична, пронизваща,
облечена съм в кожух, направен
от снежни разногласия, шапка
от космични капчуци и вдъхновяващ
сюрреализъм, шал от бял сумрак
и сребърни перки на тъжни риби,
в сърцето ми - шум от потъваща
лодка. Аз съм вечното дете на
Ной, левичарка по рождение,
Беатричето на Данте, хлебарката
на хлебаря, (тези двамата нямат
нищо общо). Сълзите си украсявам
с фльонги, после ги закопчавам
в усмирителни ризи. Изглеждат
по-крехки от хартия, но това са
най-тежките сълзи.
Заплитам се във водораслите на
призрачните дитирамби и
електроакустиката на млечна пяна.
Аз съм малкото дете на Ной,
онзи с пороя, с неверниците.
И винаги ще си остана една
добра мравка, течен кварц, живак
и лунен абажур в света на
саркастичната лисица- Любов
и разярения скорпион - Живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
