12 dic 2022, 10:00

Аз съм дива птица

997 0 3

Аз съм дива птица
Не ме улавяй и недей ме дръж здраво в плен
Волно да хвърча през благата на горските полета.
Сребърни небеса да се вливат около мен

 

Аз съм диво животно
Природата е начин да се разгърна
Постоянно в движение, дива като морето
Безкрайно в полет - моя сладка пролет, към багрите ме зове

Отдалечих се от теб, да не би да ме плениш
Свободна към висините да се рея измежду знойни лъчи
Не ще кацна на твоята длан, няма да те навестя

Не ще ме чуеш жална балада да пея
Няма да ме зърнеш от зората да се явя
През меден дъжд от безкрая към теб да долетя
Аз паднах от гнездото свое, но надежда имах, че небето горе ще е мое

Веднъж от теб се отдалечих, да не би да ме плениш
Превърнах се в камък, мимолетно перце в огъня, пламнало
Приюти ме от хралупата на дървото,

аз те моля да ме вземеш

Ще ме чуеш как в наслада ще запея
Ще ме зърнеш как летя, щом над мене бдиш
Във отсъствие на времената,

когато към мен се доближиш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ооо, ти си мъничък.
    Сигурно ще се усъвършенстваш с времето и ще започнеш да пишеш с порив, а не от необходимост да нахвърляш красиви думички една връз друга така, че да се чудим кой е красива като морето - природата, лирическия или животното. Камък ли е този лирически, пламнало перо ли, лале ли, гюл или зюмбюл. Но има нещо по-важно от тези незначителни подробности. А именно- там, където има нов ред, главни букви и запетаи, следва да има и точка, въпросителна или удивителна, като финал на изречението. С две думи, щом има начало и среда, давай докрай, освен ако не искаш да направиш лошо впечатление. Не знам филолозите дали го отчитат като дефект, но читателя със сигурност.
  • Хубаво е, поздравления, виждам и мисъл и идея, но ако приемеш един съвет от мен като човек, който е син на литератор - филолог и също доста писал, много са ти дълги изреченията и на места макар да не съм сигурен, но мисля, че не звучи поетично, а все едно нормален разговор на между двама на кафе! Но и аз като колежката Панайотова бих казал да не спираш с времето ще се усъвършенстваш. Поздравления отново!
  • "Аз паднах от гнездото свое, но надежда имах, че небето горе ще е мое."!!!

    Никога не губи надеждата си, Светльо! И продължавай да пишеш, момче!💙

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...