Аз съм дива птица
Аз съм дива птица
Не ме улавяй и недей ме дръж здраво в плен
Волно да хвърча през благата на горските полета.
Сребърни небеса да се вливат около мен
Аз съм диво животно
Природата е начин да се разгърна
Постоянно в движение, дива като морето
Безкрайно в полет - моя сладка пролет, към багрите ме зове
Отдалечих се от теб, да не би да ме плениш
Свободна към висините да се рея измежду знойни лъчи
Не ще кацна на твоята длан, няма да те навестя
Не ще ме чуеш жална балада да пея
Няма да ме зърнеш от зората да се явя
През меден дъжд от безкрая към теб да долетя
Аз паднах от гнездото свое, но надежда имах, че небето горе ще е мое
Веднъж от теб се отдалечих, да не би да ме плениш
Превърнах се в камък, мимолетно перце в огъня, пламнало
Приюти ме от хралупата на дървото,
аз те моля да ме вземеш
Ще ме чуеш как в наслада ще запея
Ще ме зърнеш как летя, щом над мене бдиш
Във отсъствие на времената,
когато към мен се доближиш
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: