12 дек. 2022 г., 10:00

Аз съм дива птица

1K 0 3

Аз съм дива птица
Не ме улавяй и недей ме дръж здраво в плен
Волно да хвърча през благата на горските полета.
Сребърни небеса да се вливат около мен

 

Аз съм диво животно
Природата е начин да се разгърна
Постоянно в движение, дива като морето
Безкрайно в полет - моя сладка пролет, към багрите ме зове

Отдалечих се от теб, да не би да ме плениш
Свободна към висините да се рея измежду знойни лъчи
Не ще кацна на твоята длан, няма да те навестя

Не ще ме чуеш жална балада да пея
Няма да ме зърнеш от зората да се явя
През меден дъжд от безкрая към теб да долетя
Аз паднах от гнездото свое, но надежда имах, че небето горе ще е мое

Веднъж от теб се отдалечих, да не би да ме плениш
Превърнах се в камък, мимолетно перце в огъня, пламнало
Приюти ме от хралупата на дървото,

аз те моля да ме вземеш

Ще ме чуеш как в наслада ще запея
Ще ме зърнеш как летя, щом над мене бдиш
Във отсъствие на времената,

когато към мен се доближиш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо, ти си мъничък.
    Сигурно ще се усъвършенстваш с времето и ще започнеш да пишеш с порив, а не от необходимост да нахвърляш красиви думички една връз друга така, че да се чудим кой е красива като морето - природата, лирическия или животното. Камък ли е този лирически, пламнало перо ли, лале ли, гюл или зюмбюл. Но има нещо по-важно от тези незначителни подробности. А именно- там, където има нов ред, главни букви и запетаи, следва да има и точка, въпросителна или удивителна, като финал на изречението. С две думи, щом има начало и среда, давай докрай, освен ако не искаш да направиш лошо впечатление. Не знам филолозите дали го отчитат като дефект, но читателя със сигурност.
  • Хубаво е, поздравления, виждам и мисъл и идея, но ако приемеш един съвет от мен като човек, който е син на литератор - филолог и също доста писал, много са ти дълги изреченията и на места макар да не съм сигурен, но мисля, че не звучи поетично, а все едно нормален разговор на между двама на кафе! Но и аз като колежката Панайотова бих казал да не спираш с времето ще се усъвършенстваш. Поздравления отново!
  • "Аз паднах от гнездото свое, но надежда имах, че небето горе ще е мое."!!!

    Никога не губи надеждата си, Светльо! И продължавай да пишеш, момче!💙

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...