Fabiana (Галя Николова)
216 821
27 jul 2005, 22:41

Аз съм другата 

  Poesía
1139 0 10
Имам те, макар за кратко.
Минути бягащи в галоп.
Мигове откраднати от нея.
Да, аз съм другата,
а тя дори не подозира,
но мене адски ме боли,
защото знам, че съществува.
Не приех да я заместя.
Не свеждай обидено глава!
Не бих могла от нея 
да те взема просто ей така,
не бих могла изграденото
без свян да разруша.
Затова те любя,
като за последно.
Целуваш голите ми рамене,
гръдта ми тръпнеща,
очаква твоите ръце
и устните ти кадифе.

А после през нощта сама
ще прелиствам тъжно спомена...
И тъй, докато ме има.
След туй смирен до нея
пътя си ще продължиш.
Тя дори не подозира.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много истинско. Благодаря.
  • Перфектно е ! Нямам думи направо! Но е и много тъжно!
  • Толкова е силно,кой би цъкал с език,а и кой би отсъдил.Това е съдба,а не роля.Страст и тъга.Поздравления от мен,макар,че пред теб моите стихове бледнеят.Отлично мила!
  • Благодаря ви, че го приехте, надявах се да няма "изсъхнали бабички", за да цъкат с език неодобрително.
  • Много е сладурско!Просто няма какво друго да кайа.СуперррРррррРРР
  • Е това ме изпълни Галя
    Разкошна си в този усет и красиво е
  • все едно влязох в образа на героинята
    естетично-тъжен свят имаш
  • Много е силно..и хубаво
  • Това е много хубаво,Гале!!Защо те виждам в друга светлина?Пиши..аз чета!
  • Ах, този "вечен триъгълник"! Прекрасно е Галя! Поздравления!
Propuestas
: ??:??