27.07.2005 г., 22:41

Аз съм другата

1.3K 0 10
Имам те, макар за кратко.
Минути бягащи в галоп.
Мигове откраднати от нея.
Да, аз съм другата,
а тя дори не подозира,
но мене адски ме боли,
защото знам, че съществува.
Не приех да я заместя.
Не свеждай обидено глава!
Не бих могла от нея 
да те взема просто ей така,
не бих могла изграденото
без свян да разруша.
Затова те любя,
като за последно.
Целуваш голите ми рамене,
гръдта ми тръпнеща,
очаква твоите ръце
и устните ти кадифе.

А после през нощта сама
ще прелиствам тъжно спомена...
И тъй, докато ме има.
След туй смирен до нея
пътя си ще продължиш.
Тя дори не подозира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско. Благодаря.
  • Перфектно е ! Нямам думи направо! Но е и много тъжно!
  • Толкова е силно,кой би цъкал с език,а и кой би отсъдил.Това е съдба,а не роля.Страст и тъга.Поздравления от мен,макар,че пред теб моите стихове бледнеят.Отлично мила!
  • Благодаря ви, че го приехте, надявах се да няма "изсъхнали бабички", за да цъкат с език неодобрително.
  • Много е сладурско!Просто няма какво друго да кайа.СуперррРррррРРР

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...