Аз съм порив на вятъра.
От цъфнала роза одухвам росата.
Като пчелица събирам нектар.
Нежно докосвам цветчето.
От твоите очи с целувка нечакана
ще изпия тъгата.
Ще наместя в косите ти
от цветята венчето.
Аз съм порив на вятъра.
Див пелин на устни довях.
На глухарчето от белия пух
пелерина ще ти даря.
С цветопадно докосване
моите ръце върху твойте гърди.
Колко е кратка годината високосна!
Колко са тежки вишнеоки сълзи!
Аз съм порив на вятъра.
Окото на тържествена буря.
Шарена е дъгата от чувства -
нека е за десерт!
По написана само за нас,
за двама ни партитура,
ще засвирим във дуо
вечния любовен концерт.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados