Nov 19, 2008, 12:38 PM

Аз съм порив на вятъра

  Poetry » Love
970 0 10

Аз съм порив на вятъра.

От цъфнала роза одухвам росата.

Като пчелица събирам нектар.

Нежно докосвам цветчето.

От твоите очи с целувка нечакана

ще изпия тъгата.

Ще наместя в косите ти

от цветята венчето.

Аз съм порив на вятъра.

Див пелин на устни довях.

На глухарчето от белия пух

пелерина ще ти даря.

С цветопадно докосване

моите ръце върху твойте гърди.

Колко е кратка годината високосна!

Колко са тежки вишнеоки сълзи!

Аз съм порив на вятъра.

Окото на тържествена буря.

Шарена е дъгата от чувства -

нека е за десерт!

По написана само за нас,

за двама ни партитура,

ще засвирим във дуо

вечния любовен концерт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...