19 нояб. 2008 г., 12:38

Аз съм порив на вятъра

971 0 10

Аз съм порив на вятъра.

От цъфнала роза одухвам росата.

Като пчелица събирам нектар.

Нежно докосвам цветчето.

От твоите очи с целувка нечакана

ще изпия тъгата.

Ще наместя в косите ти

от цветята венчето.

Аз съм порив на вятъра.

Див пелин на устни довях.

На глухарчето от белия пух

пелерина ще ти даря.

С цветопадно докосване

моите ръце върху твойте гърди.

Колко е кратка годината високосна!

Колко са тежки вишнеоки сълзи!

Аз съм порив на вятъра.

Окото на тържествена буря.

Шарена е дъгата от чувства -

нека е за десерт!

По написана само за нас,

за двама ни партитура,

ще засвирим във дуо

вечния любовен концерт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...