19 нояб. 2008 г., 12:38

Аз съм порив на вятъра

973 0 10

Аз съм порив на вятъра.

От цъфнала роза одухвам росата.

Като пчелица събирам нектар.

Нежно докосвам цветчето.

От твоите очи с целувка нечакана

ще изпия тъгата.

Ще наместя в косите ти

от цветята венчето.

Аз съм порив на вятъра.

Див пелин на устни довях.

На глухарчето от белия пух

пелерина ще ти даря.

С цветопадно докосване

моите ръце върху твойте гърди.

Колко е кратка годината високосна!

Колко са тежки вишнеоки сълзи!

Аз съм порив на вятъра.

Окото на тържествена буря.

Шарена е дъгата от чувства -

нека е за десерт!

По написана само за нас,

за двама ни партитура,

ще засвирим във дуо

вечния любовен концерт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...