11 mar 2024, 8:44  

Аз съм приказка

732 5 14

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.

 

Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга,
та дори да е скрила в сърцето стотици листа.
И хиляда по три да са, дългите нощи не стигат,
а раздавам магии и обич... и болки пестя.

 

Аз съм приказка... края го знам и дори не е важен,
сред корици невидими крия сърце и душа.
Ако ехото сили намери дано ме разкаже.
Тъжна приказка аз съм... със стихове само теша.

 


 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Поздравления Наде!
  • Приказка си, Наде!
    И при теб е винаги приказно и вълшебно!
    Чета те винаги с наслада!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Ле-ле, мълниеносна приказка си. Респект!

    Когато внучката ми онзи ден ми каза:
    „Ще ти разкажа много стара приказка”
    Замислих се. За кой е знакът старост?
    За слушащия или за измислицата?
    Но твоята е толкова красива…
    Примамва към разлистване и прочит.
    И хем е питомна, и хем е малко дива…
    Прощавай, поолях се. Не нарочно…

До периметър- рамка на горчивото 🇧🇬

Когато приказките остаряват,
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
1K 4 15

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...