Аз съм приказка
Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга,
та дори да е скрила в сърцето стотици листа.
И хиляда по три да са, дългите нощи не стигат,
а раздавам магии и обич... и болки пестя.
Аз съм приказка... края го знам и дори не е важен,
сред корици невидими крия сърце и душа.
Ако ехото сили намери дано ме разкаже.
Тъжна приказка аз съм... със стихове само теша.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
