11 mar 2024, 0:53

До периметър- рамка на горчивото

1K 4 15

 

 

Когато приказките остаряват,

разбираме, че детството е свършило.

И лесното, което обещават,

оказва се е трудно за извършване.

 

Като да бъдеш принц, принцеса, цар,

със кланящи се поданици кротки.

И всеки да поднася своя дар,

дори това да съкруши живота му.

 

Да полетиш на дракон на гърба

към лунните примамливи полета.

На лунен кратер под ръба

вълшебен пикник да си спретнеш.

 

Да другаруваш с вълци и пантери,

с ламя триглава спорове да водиш…

Но времето тече и във химери

превръща светлините на живота…

 

Когато приказките остаряват,

и истините в тях ни се присмиват.

Светът отвън навътре отеснява

до периметър – рамка на горчивото…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно, Доче! Откога не съм била тук…дълги години…Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Много истинско , поздрави Доче!
  • Разкош сте и двете!
  • Една приказка е настанала навсякъде, не се е родил още този дето да я разкаже...
  • "Когато приказките остаряват,
    разбираме, че детството е свършило."

    Отлично формулирана констатация - с вещина и умение!
    Поздравление, Дочка!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стиха ми "Одисея"!

Аз съм приказка 🇧🇬

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
731 5 14

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...