29 may 2019, 18:33

Аз съм противоречие

2.3K 1 17

Безмилостен вампир ме пресушава

На слънце ще го изпепеля, опържа

Живота ми изпива, ума унищожава

Защо над главата му чадър държа?

 

Във вените ми змия се влачи, съска

Очите и - айсберги, тръпки ме побиват

Гореща отрова в лицето ми пръска

Антидот имам. Защо не го изпивам?

 

Тълпи от мръсни хора ненавиждам

Човекът ежегодно в здравето ми бърка

Най-добре ми е никого, ако не виждам 

Бягам и все се връщам. Вече се обърках. 

 

Покой е блянът ми неосъществим

Мразя ги, задето ми пречат да го имам! 

С ножицата оставам си белег незаличим

От радост светя. Защо болката избирам? 

 

Всеки е предател, чудовище, мой враг... 

Но никой повече от мен не ме наранява

Измъчвам себе си за неизвестен грях 

А демонът в главата ми не се изморява 

 

Мразя се, задето агония си причинявам 

А се обичам само когато плача и кървя

Бягам към спасението. То се отдалечава 

Враг навън, враг в мен. Накъде да вървя? 

 

Света през черно-бял бинокъл гледам

Да смесвам добро и зло не понасям 

Противоречията са ми чужди, а ги следвам 

Май аз самата на противоречие мязам 

 

 

 

Бележка: Стихотворение, което приемам много лично. Описвам объркващо състояние на ума, което причинява много болка. Може би е характерно за всички хора малко или много. Но при мен е много силно изразено. Всеки иска да е щастлив. Всеки мрази проблемите. Но човек има нужда от мъката, за да се развива и да става по-добър. Също така няма красота без болка. Всичко това ме кара да търся болката и дори да отивам при това, което най-много мразя, защото "се обичам само когато плача и кървя". Тоест търся болката, за да я надмогна и да обичам себе си, да се чувствам горда. Когато погледнеш картината отдалеч, виждаш, че далеч не е толкова безсмислено. Даже напротив. Но когато си в тази ситуация ежедневно, умът се обърква жестоко и вече не знаеш кой си и какво правиш. Чувството на вина, срам, омраза към другите и към себе си, силен гняв и объркване те завладяват, докато не изсмуче желанието ти за живот и не те накара напълно да загубиш вяра в себе си и света. 

Благодаря за вниманието! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лора, смисълът на цялото стихотворение е в тези редове: "Всеки е предател, чудовище, мой враг...
    Но никой повече от мен не ме наранява
    Измъчвам себе си за неизвестен грях
    А демонът в главата ми не се изморява."
    Ако всички са предатели и чудовища, светът би се унищожил. Ти не си. И други не са и се измъчват като теб. А демонът в главата си го изгони, за да не се докараш до другите, които мразиш. Смъртта на човека по единия или другия начин не радва никой друг, освен демона, който действа чрез човека и в човека, и е човекоубиец. Както и върши чрез хората цялото зло, което ти ненавиждаш. Не бива да ставаш съучастник в неговото дело. Бог да ти помага и предпазва от всяко зло!
  • Ох, дано да не съм аз
    Не я хващай😀 Коментарите ми са следствие от коментарите долу. В повечето случаи говоря по принцип. Знам, че е невъзможно творецът да разгриничи себе си от това, което създава. Минало, бъдеще, сънища, настояще. Той е там, въпреки че вдъхновението удря под кръста понякога.
    Това, че приемаш нещата с чувство за хумор е уникално и рядко срещано по тези места. За което благодаря и ти желая слънчев ден 🌞
    А Димо е много сладък, когато се ядоса. Как да го оставиш спокоен, братче!😉
  • А що се отняса до бачкането и този непредизвикан коментар "да ходят да бачкат вместо да пият и се друсат, и ще им светне пред очите"... Ами ако щете ми вярвайте (не че ви дължа обяснения), но никога през живота си не съм се напивала, не пуша нито цигари, нито друго, не ходя по барове, уча в Софийския университет вече 4 години и смея да твърдя, че имам доста добри оценки.... Може би това е нетипично за метълка и "депресарка", но нали вече стихотворението ви обясни, че съм изтъкана от противоречия. Не знам с какво предизвиках такава злоба, но явно, че все пак имам причини да смятам хората са безкрайно лоши същества...

    Огромно благодаря на Квазар (DIMO NIC) за подкрепата и уважението, както и на всеки друг, който се е държал добре с мен и е оценил изкуството ми!

    И между другото, да, имам история с физическото самонараняване, която засега е в близкото минало. Дано да срещам по-малко злобари, че да не хвана пак ножицата... 🙂 То не се знае кой ще пострада следващия път... 😉
  • Така.... Като авторка се надявам да сложа край на спора, който не съм сигурна защо и как започна... По принцип съм голяма кавгаджийка и съм пълна с гняв, но когато става дума за изкуство, ми се иска да има повече добри чувства и мило отношение....
    Първо, ДА, изпитвам огромна омраза към човечеството, но не защото не харесвам определен принт или обувки, а защото хората са масово сексисти, расисти, хомофоби и така нататък. Сексуалният тормоз и насилието срещу животни са абсолютно ежедневие и смятам, че съм права да мразя насилниците. Когато говоря за ОМРАЗА, имам предвид изнасилвачите, мръсните умове, които ме третират като секс играчка макар и "само" на думи, имам предвид хората, които убиват животни, забременяват ги насилствено, дерат ги живи, държат ги в клетки и, разбира се, всички месоядци и носещите кожа, които спонсорират този ужас за милиарди... Смятам, че всяко същество със сърце би трябвало да мрази това насилие и тези гаври с достойнството!
  • Няма 😊

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...