Аз съм противоречие
Безмилостен вампир ме пресушава
На слънце ще го изпепеля, опържа
Живота ми изпива, ума унищожава
Защо над главата му чадър държа?
Във вените ми змия се влачи, съска
Очите и - айсберги, тръпки ме побиват
Гореща отрова в лицето ми пръска
Антидот имам. Защо не го изпивам?
Тълпи от мръсни хора ненавиждам
Човекът ежегодно в здравето ми бърка
Най-добре ми е никого, ако не виждам
Бягам и все се връщам. Вече се обърках.
Покой е блянът ми неосъществим
Мразя ги, задето ми пречат да го имам!
С ножицата оставам си белег незаличим
От радост светя. Защо болката избирам?
Всеки е предател, чудовище, мой враг...
Но никой повече от мен не ме наранява
Измъчвам себе си за неизвестен грях
А демонът в главата ми не се изморява
Мразя се, задето агония си причинявам
А се обичам само когато плача и кървя
Бягам към спасението. То се отдалечава
Враг навън, враг в мен. Накъде да вървя?
Света през черно-бял бинокъл гледам
Да смесвам добро и зло не понасям
Противоречията са ми чужди, а ги следвам
Май аз самата на противоречие мязам
Бележка: Стихотворение, което приемам много лично. Описвам объркващо състояние на ума, което причинява много болка. Може би е характерно за всички хора малко или много. Но при мен е много силно изразено. Всеки иска да е щастлив. Всеки мрази проблемите. Но човек има нужда от мъката, за да се развива и да става по-добър. Също така няма красота без болка. Всичко това ме кара да търся болката и дори да отивам при това, което най-много мразя, защото "се обичам само когато плача и кървя". Тоест търся болката, за да я надмогна и да обичам себе си, да се чувствам горда. Когато погледнеш картината отдалеч, виждаш, че далеч не е толкова безсмислено. Даже напротив. Но когато си в тази ситуация ежедневно, умът се обърква жестоко и вече не знаеш кой си и какво правиш. Чувството на вина, срам, омраза към другите и към себе си, силен гняв и объркване те завладяват, докато не изсмуче желанието ти за живот и не те накара напълно да загубиш вяра в себе си и света.
Благодаря за вниманието!
© Лора Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ох, дано да не съм аз
Не я хващай😀 Коментарите ми са следствие от коментарите долу. В повечето случаи говоря по принцип. Знам, че е невъзможно творецът да разгриничи себе си от това, което създава. Минало, бъдеще, сънища, настояще. Той е там, въпреки че вдъхновението удря под кръста понякога.
Това, че приемаш нещата с чувство за хумор е уникално и рядко срещано по тези места. За което благодаря и ти желая слънчев ден 🌞
А Димо е много сладък, когато се ядоса. Как да го оставиш спокоен, братче!😉 -
А що се отняса до бачкането и този непредизвикан коментар "да ходят да бачкат вместо да пият и се друсат, и ще им светне пред очите"... Ами ако щете ми вярвайте (не че ви дължа обяснения), но никога през живота си не съм се напивала, не пуша нито цигари, нито друго, не ходя по барове, уча в Софийския университет вече 4 години и смея да твърдя, че имам доста добри оценки.... Може би това е нетипично за метълка и "депресарка", но нали вече стихотворението ви обясни, че съм изтъкана от противоречия. Не знам с какво предизвиках такава злоба, но явно, че все пак имам причини да смятам хората са безкрайно лоши същества...
Огромно благодаря на Квазар (DIMO NIC) за подкрепата и уважението, както и на всеки друг, който се е държал добре с мен и е оценил изкуството ми!
И между другото, да, имам история с физическото самонараняване, която засега е в близкото минало. Дано да срещам по-малко злобари, че да не хвана пак ножицата... 🙂 То не се знае кой ще пострада следващия път... 😉 -
Така.... Като авторка се надявам да сложа край на спора, който не съм сигурна защо и как започна... По принцип съм голяма кавгаджийка и съм пълна с гняв, но когато става дума за изкуство, ми се иска да има повече добри чувства и мило отношение....
Първо, ДА, изпитвам огромна омраза към човечеството, но не защото не харесвам определен принт или обувки, а защото хората са масово сексисти, расисти, хомофоби и така нататък. Сексуалният тормоз и насилието срещу животни са абсолютно ежедневие и смятам, че съм права да мразя насилниците. Когато говоря за ОМРАЗА, имам предвид изнасилвачите, мръсните умове, които ме третират като секс играчка макар и "само" на думи, имам предвид хората, които убиват животни, забременяват ги насилствено, дерат ги живи, държат ги в клетки и, разбира се, всички месоядци и носещите кожа, които спонсорират този ужас за милиарди... Смятам, че всяко същество със сърце би трябвало да мрази това насилие и тези гаври с достойнството! -
Няма 😊
-
Ееее, ако не бях прочела текста горе, щях да ти дам точка. Но взех, че го прочетох.
За нищо не съм се хванала. За нищо, което да ми попречи на приятния следобед. Дай да се забавляваме. Не ми се говори повече. Всеки с настройките си и толкова😉 -
Глупости говариш. И пак си сладък 😊
По отношение на страстите две мнения няма. Тук и навсякъде е възпята цялата анатомия човешка отпред назад и отвън навътре. Моето отношение към любовта го знаеш. Към еротиката също. Бая нещо се излива. Ако това пречи на някого, посочи ми го и ще се извиня от името на цялата поетична гилдия🙂
Ако не искаш да ми схванеш мисълта, ще се извиня и на теб. Но първо ми кажи мразил ли си някога. Аз не. Всички сме имали причини, поне една. И тогава сам си отговори колко е неоснователно да се използват думи за чувства, които дори не знаеш как изглеждат. И още по тогава си отговори какво ще се случи, ако на равна нога започнем да пръскаме омраза, вместо феромони (примерно)
Ееее, айде веднъж и вие да разберете нас, обичащите, де. Няма само ние да ви влизаме в положение!
На Лора се извинявам също. За това, че не я разбирам. Сигурна съм, че е добър човек и ще ме отмрази. -
Хората с шаблонно мислене не толерират предубежденията. Не ги толерират, но не ги и мразят.
Същевременно правят компромиси с тези, които носят леопардов принт и им надуват главите с тъпи вицове.
В думата мразя се съдържа агресия. А, когато мразиш да не те разбират, рискуваш да намразиш почти целия свят и да го поставиш в блажено неведение по отношение на диамантената си сърцевина.
Това е трудна дисциплина, да. И доста висока за прескачане летва, ако въобще съобразиш, че сам си поставяш препядствията, които е необходимо да преодоляваш. Това поражда омраза насочена навън.
А животът е прост като налъм. -
Квазар (DIMO NIC) ти си най-готиното противоречие, защото пък правиш чудесни колажи и пишеш красива поезия.
За това как те приемат, най-много зависи от теб - как ще се покажеш и изразиш. Не какъв си - а КАК: ти сам забеляза ония лай... в някакъв стих. И едно от най-тъпите клишета е "такъв съм аз, истински", защото да си невъзпитан и с вулгарен не те прави истински, а само невъзпитан простак.
а и ще го кажа отново: кой в какво вярва, си е лично негов проблем, стига да се съобразява с другите и не го натрапва. Същото е отношението ми и към хората с различна сексуалност. -
Ако търсиш болката и/или се самонараняваш - това е диагноза
иначе като текст за хевиметъл може да стане
КВАЗАР - модерният шаблон в момента е точно този, който авторката ползва: аз съм такава и такава, животът е черен, грозен, вампирски, не виждам изход, търся болката, за да игнорирам мислите си, не виждам изход и т.н. и другата крайност: апели за позитивност, животът е усмивка, бъдете благословени, Бог еди какво си - т.е. или си сатана, или божи месия.
да ходят да бачкат вместо да пият и се друсат, и ще им светне пред очите. -
Всички се борят с някакви демони. Тук, навсякъде. Повечето го правим по един клиширан и простичък начин, но опитваме. И, ако вярваме, че светлината е смъртоносна за тях, се стремим да сме откъм слънчевата страна, най често. Дори и ти. Това беше
Нямам проблем да не съм разбрана. Освен леопардов принт и вицове, не се сещам за нещо друго, което да мразя. -
Не намерих смисъл в стихото, но го открих в първия ти коментар. "Много мразя да ме разбират погрешно"
Не си ли се замисляла, че от седем милиарда народ, дето пълзи по тази земя, поне седем, осемстотин хиляди ще те схванат погрешно. Едва ли ще можеш да убедиш в правотата си тези малоумни олигофрени, а и едно е сигурно- че няма да опиташ. Нормално е да ги възнаградиш с полагащото им се презрение и дори да ти стане смешно, а неразбралите те ще си бръкнат в носа и ще си сипят хубаво питие. Когато двама двама души се здрависват, се повдигат две ръце. Ако едната виси, си е неин проблем. Или иначе казано, кой каквото сам си направи.....
Животът е хубав, нищо че ние, хората сме малко тъпи. Има чар и в това.
Димо, ако обгрижваше само демоните си, сега нямаше да водиш този ползотворен разговор, нищо че е в тяхна полза. Да са живи и здрави и те, ама и покрай нас, неуките не ти е зле, виждам. Кво ни има? -
Младият човек има изострена душевна сетивност и някаква чистота в себе си, които му помагат да го осъзнае, но да не знае как да го преодолее, което е страшно. По-страшно е с годините закърняването им, което означава дълбоко вътрешно умъртвяване.
-
Тежко и жестоко! Но е истинско за човек, който не знае на кой свят се намира и допуска в себе си бесовско и демоничното да се борят с доброто, което му принадлежи. Човекът като арена на битката между доброто, което изначално е заложено в него и злото, към което се стреми, поради грехопадналостта си от райски времена до днес. Мисля, че е в една или друга степен е портрет на съвременния богооставен човек, който магнетично и мазохистично е притеглян от злото извън него, допуска го в себе си и изстрадва цялата взривяваща и умъртвяваща го смес от непреодолимото противоречие на "вина, срам, омраза, гняв". Лечение на тази зависимост има.
-
На мен ми хареса!
-
Ами знам, че обикновено хората нищо не разбират от това, което се опитвам да кажа. Което прави цялото казване безсмислено. А и много мразя да ме разбират погрешно. Но благодаря! 🙏
-
Хареса ми.
Но НЕ ОБЯСНЯВАЙ!
Който както иска - така да го приема...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Но никой повече от мен не ме наранява
Измъчвам себе си за неизвестен грях
А демонът в главата ми не се изморява."
Ако всички са предатели и чудовища, светът би се унищожил. Ти не си. И други не са и се измъчват като теб. А демонът в главата си го изгони, за да не се докараш до другите, които мразиш. Смъртта на човека по единия или другия начин не радва никой друг, освен демона, който действа чрез човека и в човека, и е човекоубиец. Както и върши чрез хората цялото зло, което ти ненавиждаш. Не бива да ставаш съучастник в неговото дело. Бог да ти помага и предпазва от всяко зло!