Аз съм само... душа

В нереална реалност

(колко слабо звучи)

без следи от баналност,

всичко в мене лети –

Вдъхновение-вятър

пак душата ми носи,

земното е театър –

Не задавай въпроси!

Музата е превзела

всяка клетка от плът,

в този миг не съм тяло,

не съм част от света,

в който има закони

със физичен нюанс,

а съм всички сезони,

всяка нота и танц.

И целувам планети,

неродени звезди,

в мен се раждат куплети

в преродени мечти

и се леят, се леят,

без да имам контрол,

с листа, за да се слеят –

В този миг аз съм ствол,

по когото протичат

на вълни, на вълни,

думите, и разсичат

светове – разбери –

Тялото е излишно, 

не ми трябва сега!

То е някакво нищо –

Аз съм само... душа

23.09.2019.

Георги Каменов