Аз съм само... душа
В нереална реалност
(колко слабо звучи)
без следи от баналност,
всичко в мене лети –
Вдъхновение-вятър
пак душата ми носи,
земното е театър –
Не задавай въпроси!
Музата е превзела
всяка клетка от плът,
в този миг не съм тяло,
не съм част от света,
в който има закони
със физичен нюанс,
а съм всички сезони,
всяка нота и танц.
И целувам планети,
неродени звезди,
в мен се раждат куплети
в преродени мечти
и се леят, се леят,
без да имам контрол,
с листа, за да се слеят –
В този миг аз съм ствол,
по когото протичат
на вълни, на вълни,
думите, и разсичат
светове – разбери –
Тялото е излишно,
не ми трябва сега!
То е някакво нищо –
Аз съм само... душа
23.09.2019.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
