7 oct 2007, 13:47

Аз съм си виновна

  Poesía
1.1K 0 6
 

Когато някой ден усетиш

до смърт жестока болка в корема,

когато сам си и няма с кой да споделиш,

тогава си спомни за мене.

Спомни си,че за тебе съм живяла.

Нараняваше ме непрестанно,

без дори да осъзнаваш колко ме боли.

Ден след ден разкъсвах се от мъка,

жадувах за един спокоен свят.

Не знаех  какво да кажа,

не знаех как да продължа.

Объркана от чувства смесени към теб,

намразих себе си и своя верен нрав.

Може би наивността ми бе причина

отново да се проваля.

Повярвах ти...

И откликнах ти на любовта.

А къде е  тя сега???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...