7 oct 2007, 13:47

Аз съм си виновна

  Poesía
1.1K 0 6
 

Когато някой ден усетиш

до смърт жестока болка в корема,

когато сам си и няма с кой да споделиш,

тогава си спомни за мене.

Спомни си,че за тебе съм живяла.

Нараняваше ме непрестанно,

без дори да осъзнаваш колко ме боли.

Ден след ден разкъсвах се от мъка,

жадувах за един спокоен свят.

Не знаех  какво да кажа,

не знаех как да продължа.

Объркана от чувства смесени към теб,

намразих себе си и своя верен нрав.

Може би наивността ми бе причина

отново да се проваля.

Повярвах ти...

И откликнах ти на любовта.

А къде е  тя сега???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...